Инж. Илия Недев, главен инженер на „Битумина ГмбХ – България“ EООД: Отличието „Инженер на годината“ задължава да поддържаме постигнатото високо ниво и в следващите ни начинания

Източник: Вестник Строител  12.12.2024 г.
Автор: Ренета Николова  

Участъкът от АМ „Европа“, по който работихме, ни изправи пред сериозни предизвикателства

Инж. Недев, спечелихте голямата награда на Българска браншова камара „Пътища“ (ББКП) „Инженер на годината“. Приемете най-искрени поздравления от екипа на в. „Строител“ за това значимо отличие. Какво означава за Вас признанието?

Наградата на ББКП е резултат от труда и подкрепата на всички колеги, партньори и доставчици, с които работих по изпълнението на проекта АМ „Европа“ – „Модернизация на път I-8 „Калотина – п.в. Храбърско“. Тя е символ на усилията, които сме вложили, и ни задължава да поддържаме постигнатото високо ниво и в следващите ни начинания.

Разкажете ни малко повече за реализацията на АМ „Европа“. С какви предизвикателства се сблъскахте?

Всеки проект идва със своите специфики. Участъкът от АМ „Европа“ ни изправи пред сериозни предизвикателства. По време на изпълнението му с колегите се шегувахме, че казусите са толкова много и при други условия щяха да са ни необходими няколко проекта. Наистина преминахме през доста изпитания, но може би сред основните неща, с които трябваше да се справим още при планирането на строителството, беше да запазим непрекъснат трафика на автомобили. Известно е, че лятото през определени периоди има интензивно движение от Западна Европа точно по това трасе. Потокът на тежкотоварни камиони също предизвика затруднения, защото на моменти се образуваха дълги колони, което се отразяваше на дейността ни. През цялото време строителството се извършваше в непосредствена близост до жп линия. Става дума за железопътната отсечка Калотина – София – Пловдив – Свиленград. Някои от строително-монтажните работи трябваше да бъдат съобразени с точно определени времеви прозорци, които бяха определени от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ).

На няколко места имаше предизвикателства с пробиването на профила на магистралния път в скални откоси. Бяхме принудени да използваме взривни материали и техники. Самата организация за изпълнението на подобни дейности е свързана с взаимодействие с много институции, в това число Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), НКЖИ, Главна дирекция „Гранична полиция“ и други. Трябваше да синхронизираме работата с тях, за да може успешно да реализираме тази част от проекта. Направихме всичко възможно и за да не прекъснем автомобилния трафик. За целта намерихме обходен маршрут, където с помощта на АПИ пренасочихме леките автомобили.

Важно е да отбележа, че за да завършим проекта, ни се наложи да направим много пресичания, свързани с преминаване на газопроводи, както и да реконструираме водопроводни и канализационни мрежи. Имаше и пресичане на електропроводи с ниско и средно напрежение. На различни места на магистралата те бяха въздушни или подземни. Променихме и част от градската инфраструктура, тъй като отсечка от трасето минаваше през Драгоман.

Ключов момент в проекта бе и работата ни по железопътен мост, разположен точно преди границата със Сърбия. Там имаше старо стоманено съоръжение, през което преминаваха влакове. Наложи се да се изгради временен мост. Това ни даде възможност да съборим старото съоръжение и на негово място да изградим ново.

Периодът на строителството на АМ „Европа“ съвпадна с пандемичната обстановка в страната и ние трябваше да подхождаме по различен начин по отношение на изпълнението на дейностите. Бяхме принудени да съобразим транспортирането на колегите до обекта с ограничителните мерки, които стриктно спазвахме. Необходимо бе да прибегнем бързо и до внедряването на нови технологии. Причината беше, че намалихме драстично времето за работа в офиса, свързана с обработка на документи. Това ни накара да забързаме процеса и да го дигитализираме, което се оказа изключително положително. Принудени от пандемичната обстановка, трябваше да провеждаме срещите си дистанционно. Това са част от новостите, които въведохме, и те ни помогнаха да подобрим процеса на изпълнение на проекта и да сме подготвени за бъдещето. Със сигурност ще продължим да използваме иновации и занапред.

Правейки равносметка за всички дейности, отново ще кажа, че целият проект бе пълен с редица предизвикателства.

Споделихте, че по време на изграждането се е наложило да съгласувате различните етапи с АПИ, НКЖИ и ГД „Гранична полиция“. Как протичаше комуникацията с тях?

Стиковането с тях определено не бе лека задача. Във всяка една от изброените институции има различни екипи, които отговарят за конкретна задача. Общата цел бе да се погрижим за безопасността на съществуващата инфраструктура. Самото изпълнение на дейностите бе сложно, но подготовката за строително-монтажните работи беше много по-трудна, защото трябваше да се синхронизират различните екипи и да отговорим на съответните изисквания. Имаше специфични неща във всяко едно направление, но ние успяхме да се съобразим с тях.

При нормални условия подобен проект би се сблъскал с едно или две от предизвикателствата, през които преминахме, но казусите ни дадоха възможност да покажем професионализма си. Справихме се успешно с тях.

Как оценявате сътрудничеството с проектантския екип и с инж. Тодор Тодоров в рамките на проекта?

По време на церемонията „Инженер на годината“ аз неслучайно споменах името на инж. Тодор Тодоров. Той имаше контакт с целия ни строителен екип. Беше важен подходът, добрият тон и взаимоотношенията ни с проектанта, които допринесоха за това да си свършим качествено работата и накрая да се поздравим с постигнатия резултат.

Взаимодействието ни с проектантския екип бе отлично. Всички бяха изключително отзивчиви и заедно решавахме възникналите проблеми. При оперативките и срещите с отговорните институции понякога се налагаше да се добавят различни допълнителни детайли или да се избере дадена технология, така че да е съобразима с изискванията на съответните държавни структури. Определено проектантският екип ни помогна много в тази посока.

Искам да обърна внимание и на екипа на възложителя в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“ и специално на инж. Златка Петева, директор „Изпълнение на проекти” по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020”, която направляваше дейностите. АПИ приоритизираше проблемите, които изникваха по време на реализацията на обекта. Умело решаваха най-належащите казуси, така че да успеем да завършим всички СМР.

Какви иновации или технологии използвахте при изпълнението на проекта, които смятате за ключови за неговия успех?

Технологиите се развиват всеки ден и стават все по-разпространени. По време на строителството на подобен линеен инфраструктурен проект обикновено най-важното и необходимото е да можеш бързо да дигитализираш информацията. Колегите ми от компанията в направление „Геодезия“ доста добре се справиха с използването на съвременни уреди. За реализирането на магистралата включихме и специално оборудван дрон, чрез който направихме необходимите измервания. Имаше моменти, в които трябваше да наблюдаваме или обследваме зони със затруднен достъп.

Определено новите технологии ни помогнаха значително в подготовката и изпълнението на проекта. Чрез тях успяхме да дигитализираме по-детайлно терена.

Разкажете ни малко повече за Вас и фирмата, която представлявате?

Завършил съм Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) със специалност „Транспортно строителство“. Работил съм на различни големи инфраструктурни проекти, в това число АМ „Хемус“, реконструкцията на булеварди в Стара Загора. В Сърбия съм бил ангажиран със строителството на 20 км пътна отсечка. Участвал съм в реализацията на различни водопроводни проекти.

„Битумина ГмбХ – България“ EООД се занимава с изграждането на магистрали, пътища, жп обекти и пречиствателни станции, реконструкция на водопроводни и канализационни мрежи, а също така и с високо строителство.

В екипа на компанията заемам длъжността главен инженер. Ръководих частта, която изпълнявахме на АМ „Европа“. Успяхме да създадем доста добър екип.

В момента се занимаваме с изпълнението на реконструкцията на жп линията Веринско – Ихтиман – Немирово. Тя е част от трасето София – Пловдив. След завършване на проекта в участъка, по който работим, ще бъде възможно влаковете да преминават със 160 км/ч.

Понастоящем голямо предизвикателство пред нас е и реализацията на мащабен проект в сферата на жилищното строителство – Teatralna Park Residence. Определено за изграждането му е необходим много сериозен инженерен ресурс.

Какво Ви вдъхнови да се занимавате в сферата на пътното строителство?

Със сигурност семейството ми имаше сериозно влияние върху избора ми на професия – всички работят в сектор „Строителство“. Още преди да започна обучението си в университета, за мен беше нормално да посещавам заедно с родителите си различни строителни обекти. Освен това пътното строителство винаги е било тема на разговор в семейството ми. Дори много често сме обсъждали нововъведенията в бранша. Нерядко се е случвало, когато пътуваме някъде, да спрем, за да обърнем внимание на някой изграден участък или такъв, на който е приложена нова технология. Всичко ме интригуваше и беше напълно нормално да избера да продължа обучението си в УАСГ.

Какви са Вашите препоръки към младите инженери, които искат да се развиват в сферата на пътното строителство?

Темата за младите инженери е изключително важна, защото в строителството винаги има нужда от тяхната енергия. Забелязал съм, че доста от тях са мотивирани час по-скоро да се включат не само в процеса на проектиране и строителство, но и в самото управление на дейностите.

За съжаление в последно време сякаш професията строителен инженер не е толкова добре оценена и не е с достатъчно високо реноме сред учениците. Но определено мога да им кажа, че работата е изключително интересна и динамична, защото е микс от дейности в офиса и навън. Изисква значителен интелектуален труд, като в същото време се налага и сблъсък с атмосферните условия на терен. Всичко това си има своите положителни страни.

В последно време все повече млади хора обръщат внимание, че постоянната работа само в офиса не се отразява добре на физиката им.

Едно от интересните неща, които на мен са ми правили впечатление още от самото начало на кариерата ми, бе посещението на места, където не съществува никаква инфраструктура. Запознаваш се с терена, участваш в подготовката на реализацията на бъдещ път например. След месеци или няколко години с твое участие целият пейзаж на даденото място се променя. Няма как да не ти стане приятно, когато видиш, че там вече преминават хора и автомобили. След успешното изпълнение осъзнаваш приноса си и чувстваш удовлетворение от добре свършената работа и положения труд.

Какво е Вашето мнение за текущото състояние на пътната инфраструктура в България и какво трябва да се подобри?

Може би трябва да сравним пътната мрежа със здравето на един човек. Необходимо е винаги да се полагат големи усилия, за да сме здрави, така е и с инфраструктурата. Ние трябва непрестанно да работим по поддържането, прилагането на иновации, изграждането на нови трасета. Целта е тя да ни служи дълго.

Строителството е особено важно и за по-добрата пътна безопасност в страната. Това е проблем, на който всички ние трябва да обръщаме внимание и да полагаме повече усилия. Лично аз съм одитор по пътна безопасност и съм ангажиран с този казус и постоянно с колегите в сферата споделяме различни начини за това как да се повиши безопасността. Коментирали сме, че основното нещо, което може да я подобри, е достатъчно ранно и своевременно информиране и обучение на младите хора. Темата трябва да се засяга още от много ранна възраст в семейството. Разбира се, има различни мерки, които е възможно да се предприемат, за да може да се приближим една стъпка по-близо към това да намалим жертвите по пътищата и да спасяваме повече животи.

Като представител на младото поколение инженери как виждате бъдещето на строителството?

Това, което е много важно и според мен трябва да се направи, е да се актуализира подходът, по който се обучават младите хора, избрали да работят в сектор „Строителство“. В момента голяма част от студентите бързо губят интерес към професията. Това е може би сред основните неща, на които трябва да обърнат внимание от университетите, обучаващи кадри за отрасъла. Нужно е процесът да бъде съобразен с интересите на младите, за да може да бъде запалено в тях желанието за развитие.

ББКП проведе традиционния си технически семинар на 26 ноември в „Астория Гранд Хотел“ в София. Форумът събра експерти от пътностроителния бранш, представители на държавни институции и на научната общност. На него бе засегнат въпросът, свързан с организацията и управлението на пътната мрежа в Австрия. Стана ясно, че там нямат проблем с кадрите, което означава, че обучението по актуалните проблеми чрез модерен набор от умения, които трябва да придобиват младите хора, е спомогнало. Това е добрият пример, който можем да вземем, знаейки какви са нуждите на страната ни. Необходимо е да работим за преодоляването на недостига на хора, което е предизвикателство за целия бранш.

За бъдещето на строителството мога да кажа, че то най-вероятно ще е доста дигитализирано. Предстои сериозно цифровизиране на обектите. Все повече се вижда, че използването на т.нар. информационни модели ще е нещо стандартно в следващите 10 години. Убеден съм, че много от занимаващите се със строителство просто ще преминат към новите технологии, без дори да го приемат като някакво голямо събитие.

След като бяхте отличен като „Инженер на годината“ за 2024 г., какви са Вашите амбиции за бъдещето и какво си пожелавате?

На следващия ден след церемонията на Българска браншова камара „Пътища“ бях на работа и се занимавах с решаването на всекидневните задачи и предизвикателства. Така че амбицията ми е да продължа да работя за реализирането на успешни обекти. Пожелавам си най-вече здраве и изпълнение на много нови проекти, така че да допринасям за подобряването на инфраструктурата в България.

Никога не съм тръгвал с една-единствена мечта или определено събитие, което трябва да ми се случи. Самият процес на строителство и създаване на нов път или сграда е нещо, което винаги ми е носело наслада. Хубавото на тази професия е, че тя е динамична и всеки ден се случва нещо ново. Към момента не съм си поставял някаква цел, по-скоро желанието ми е да натрупам колкото се може повече знания и самочувствие, за да мога да се справям с предизвикателствата.

Четете ли в. „Строител“ и какво е мнението Ви за изданието?

Разбира се, че го чета. Изданието на КСБ е добър ориентир в информационната среда. Темите, които засягате, са доста синтезирани и актуални. Също така това, което ми харесва, е, че статиите не са политизирани, така че можем да получим професионална и безпристрастна информация за случващото се около нас. Надявам се в. „Строител“ да продължи да работи по този начин и пожелавам успех на екипа.